pe6o's blog

First one is just a continuation of all its predecessors, but this time revealing much deeper intercultural value. What I mean is that it does, as every previous one, rely on the human spirits merging in a unity for a greater cause but at the same time accentuates on the essence of what we should all strive for – bringing happiness to the people around us and to those beyond our own boundaries:



Second one is so fresh that it you can actually suck the succulent flavor out of it. Conceptually it is about young people and the story is submerged into their world. What is fascinating, beyond the fact that 19 different countries will see it in their own languages and that will most probably invigorate the decreasing value of the brand, is that it sets the advertising bar in Bulgaria to a more challenging heights:


Third one needs no comments:

Winning the Australian Open 2010 and his 16th Grand Slam title about some hours ago, Roger Federer continues to prove his personal legend:



Andy Murrey has been again, after 2008 U.S. open, unfortunate to lose against Federer in a Grand Slam, thus not providing Britain with a title since Fred Perry in 1936. Nevertheless, Britain has always backed him up:



So, to all of you and especially to my brother Hristo, who has a birthday today: Keep pursuing your legends. Your home will always stand behind you!

Happy Birthday, my brother! Hold Tight.

"What’s the world’s greatest lie?" the boy asked, completely surprised?
“It’s this: that at a certain point in our lives, we lose control of what’s happening to us, and our lives become controlled by fate. That’s the world’s greatest lie."

Newborn in Haiti, 20.01.2010, boston.com/bigpicture

This boy will someday understand the truth about the world's greatest lie.

referring back to the I'd love to change the world and especially The world is just awsome posts, I think this sums up the best of both:

this Penetrada of truths resurrects the lost and depraved globalised soul, bringing the essence of its true meaning and whilst reaching to your inner mirror, it tries to answer some of the most important questions we face...



...one of which questions is: Are you here?

Отдавна не съм писал на Български и нямаше по-хубав начин, от това всъщност да не пиша аз, ами просто да се натъкна на 12 годишна статия от вестник Капитал, чието заглавие и край някак си все пак намират допирни точки и да ви предложа един сантиментален вярвам за мнозина фрагмент от нея...

"Поколението на Маляка и Пантата прекарваше лятото в епохални махленски “войни” с фунийки, скачане на ластик, “очукване” с “народна топка”, обливане с водни пистолети или шишета от “Веро”. Майсторяха се салове от стиропор, дялкаха се дървени мечове и лодки. Дори да не им влизаше в “поръченията”, дечурлигата беряха на поразия череши, джанки, липа и брулеха орехи. Гъсто населените и в извънработно време площадки на детските градини се огласяха от “стражарска марка бум печат” и “спукано гърне”. Фучаха балканчета и школници, прелитаха и въображаеми патрони - камъни и мечо грозде. Тротоарите също бяха заети - от играещите на ръбче, които средно веднъж на час бяха прекъсвани от минаващ “Москвич”. Освен топки ощастливените с посещение в “Детмаг” дечурлига изнасяха федeрбал, обръчи, въжета, пластмасови кегли, кънки. Обути в дънки “Рила” и бутонки момчета се риеха в пясъчниците да търсят сирийчета, на тревните площи девойки се караха коя да е Лили Игнатова, коя - Анелия Раленкова. По-късно споровете бяха около разпределянето на ролите в уличния вариант на “Седморката на Блейк”. Първа програма вдъхновяваше забавления като “кажи, признай” - популярната реплика от “Капитан Петко Войвода”. Из кварталите можеше да се видят още злояди “партизани”, тимуровци, мускетари и последователи на Винету. При избистрена драматична концепция на места се изнасяха и представления за родителите.
Падането на мрака заварваше малчуганите изпокрити по строежи, запустели къщи и бараки. Веселбата свършваше с групово свирукане от прозорците и миризма на печени чушки.
Единствено лошото време връзваше “дребните” вкъщи. Освен бой с брат или сестра имаше и други начини за разнообразяване. Например слушане на плочи с приказки или препрочитане на “Карлсон” и “Пипи дългото чорапче”. Ако не пишеха писма до съветските си другарчета, пионерите трябваше да прелистват “Септемврийче”. Преди да излезе българският “Пиф” (сп. “Дъга”), най-масов беше абонаментът за съветския “Колобок”.

Пълната статия от в-к Капитал, 23 Август, 1997 >>> ТУК
А ето и една визуална притурка от "Войната на Таралежите" от 1979:


А сега запалвам нафтовата печка, пррриятно:)

Somebody told me that life is not measured by the breaths you take but by the moments that take your breath away. cheezy, indeed, but very very true.
last few days were full of such moments and I can't begin thanking everybody. from the mental dudes on madonna's backstage, to the incredible SAATCHI team at the FARA'09, to my loving family and mostly my friends last night on the official birthday celebration!

One big THANK you for your love and friendship!

I want to salute Saatchi's ex-colleagues for their Bronz award in the New Communicaiton Channel category at the festival. It is a outdoor tile placed all around parks and streets which is an announcement for the business of a construction company, with very humurously used slogan ("We stick tiles first-class") for their potential clients and the number of the company. Simple as that:)




This I hope was one big breath for everybody. Keep breathing team:)

1. Августския брой на сп. Мениджър, страница 100. Поздрав Саше и Соф, Радо и Жоро. Благодаря ви!

2. Бат Бойко дава ГАЗ!!!

3. Едно голямо ЧЕСТИТО на Милин и новородената му Белослава! :))))