pe6o's blog

Отдавна не съм писал на Български и нямаше по-хубав начин, от това всъщност да не пиша аз, ами просто да се натъкна на 12 годишна статия от вестник Капитал, чието заглавие и край някак си все пак намират допирни точки и да ви предложа един сантиментален вярвам за мнозина фрагмент от нея...

"Поколението на Маляка и Пантата прекарваше лятото в епохални махленски “войни” с фунийки, скачане на ластик, “очукване” с “народна топка”, обливане с водни пистолети или шишета от “Веро”. Майсторяха се салове от стиропор, дялкаха се дървени мечове и лодки. Дори да не им влизаше в “поръченията”, дечурлигата беряха на поразия череши, джанки, липа и брулеха орехи. Гъсто населените и в извънработно време площадки на детските градини се огласяха от “стражарска марка бум печат” и “спукано гърне”. Фучаха балканчета и школници, прелитаха и въображаеми патрони - камъни и мечо грозде. Тротоарите също бяха заети - от играещите на ръбче, които средно веднъж на час бяха прекъсвани от минаващ “Москвич”. Освен топки ощастливените с посещение в “Детмаг” дечурлига изнасяха федeрбал, обръчи, въжета, пластмасови кегли, кънки. Обути в дънки “Рила” и бутонки момчета се риеха в пясъчниците да търсят сирийчета, на тревните площи девойки се караха коя да е Лили Игнатова, коя - Анелия Раленкова. По-късно споровете бяха около разпределянето на ролите в уличния вариант на “Седморката на Блейк”. Първа програма вдъхновяваше забавления като “кажи, признай” - популярната реплика от “Капитан Петко Войвода”. Из кварталите можеше да се видят още злояди “партизани”, тимуровци, мускетари и последователи на Винету. При избистрена драматична концепция на места се изнасяха и представления за родителите.
Падането на мрака заварваше малчуганите изпокрити по строежи, запустели къщи и бараки. Веселбата свършваше с групово свирукане от прозорците и миризма на печени чушки.
Единствено лошото време връзваше “дребните” вкъщи. Освен бой с брат или сестра имаше и други начини за разнообразяване. Например слушане на плочи с приказки или препрочитане на “Карлсон” и “Пипи дългото чорапче”. Ако не пишеха писма до съветските си другарчета, пионерите трябваше да прелистват “Септемврийче”. Преди да излезе българският “Пиф” (сп. “Дъга”), най-масов беше абонаментът за съветския “Колобок”.

Пълната статия от в-к Капитал, 23 Август, 1997 >>> ТУК
А ето и една визуална притурка от "Войната на Таралежите" от 1979:


А сега запалвам нафтовата печка, пррриятно:)