Monday, February 22, 2010
Several months ago, I'd make a childishly sophisticated analysis of the effectiveness of the following ad. I’d point who told me about it and make a link to its source. I'd emphasize on its nuances and make a broad supportive suggestion of the history of the method used in targeting the customers. Very particularly I’d be using my own imaginative database to infuse the idea that I am aware how to come up with such concept. I'd also make a runaway joke in brackets (often unsuccessful) from the seriousness of the post and will definitely try to conclude with a summarizing inspirational appeal, similar to the one incorporated in the spot. Finally I’d embed the ad:



Tomorrow I’d be grateful if you enjoyed your brief stay in the blog and will be pleasantly delighted to hear a comment from you how to improve it.
Thank you!
Wednesday, February 17, 2010
Bitte, was denkst du, wo haben diese meisterhafte Werbungen in gemain?

Agency: BBDO Düsseldorf, Germany


Agency: Bold Ogilvy, Greece


Agency: Kempertrautmann, again Germany


For all: It is the magical touch of SEHSUCHT Production company. Have a magical look, Bitte.
Sunday, February 14, 2010
Happy Valentine's Day!
Feliz día de San Valentín
Alles Liebe zum Valentinstag!
Buon San Valentino
Bonne Saint Valentin
情人節快樂
Честит Свети Валентин:



Point given that no matter who you are, there is one universal language of the heart.
Pint given for Droga5 behind this brilliant ad idea.
Cheers
Friday, February 12, 2010
Advertising needs more than few words to be defined or at least described.
The common standards suggest that among all the noise one needs something very targeted, personal and sustainable. But how necessary is such a standard?
By how we advertise a product or an idea or anything that we want to sell/convey hides the beauty of it. And if an ad should be in its primary essense targeted, why not be through the trick of a reverse method, i.e. purposely provoking a mash of 'noises' or motives, that will be used as a tailored clutter of messages distributing the idea behind. Sounds confusing? Well look at this:



Through "imagine yourself" platfrom and with the mix of a constant advocator of such surreal scenario, this ad proves its noise to be of great help to the viewer. It leaves the essense of the product at the end, building through array of various colours that will rest in the customer's mind.
Maybe the Old Spice just bacame bit newer this time.
Monday, February 8, 2010
It is challenging for some poeple to say if they have ONE favourtie song.
One of all times. One, that despite of the place, the time or the mood it will always be your song, especially written to you or especially affecting you. Do you have such song? Say it out loud!

I was quite pleasantly surprised to hear MY most favourite song in this ad from 2003:


And it is so much more interesting to hear another hugely BELOVED song in he SAME brand!:

One would probably start to question himself: Is that brand amazing or they just know really good songs. The result is that Mitsubishi is now stuck in my mind, at least. That is one hell of a marketing.
Saturday, February 6, 2010
Disgusted by the degraded world around them, the Local HeroeZ decided to change it. To change the people within it. But they needed to understand them. First stop: Sofia...



Who is your hero?
Thursday, February 4, 2010
For English, press the second button on the top ;)

Вчеросъздаденият блог, The Old New World, е израз на вечното ми желание да се науча да пиша качествено и на признателността ми към редицата блогъри, които с лек размах на повечето си пръсти успяват да подхранват това ми желание.

Вчеросъздаденият блог в същото време е и реверанс към всички нас, защото в него всички читатели могат да допринесат за неговото развитие, а именно – всеки може да напише нова книга или нова глава от дадена книга. Резултатът е ясен: всеки ще се превърне в автор, а сюжетът на книгите ще се обрисува с пъстротата на различните ни умове. Така ще се получи едно своебразно многопластово огледало на това кои сме ние, как мислим и за какво мечтаем. За тези, които могат да се гледат спокойно в огледалото ;)

В това е заложен и смисълът на заглавието: Старият нов свят, в който се лутаме целенасочено от нещо познато към нещо непознато, от общото ни миналото към общото ни бъдеще. Нека да го напишем заеднo!



"Thank you, thank you very much..." ;)
Monday, February 1, 2010
"Цели се винаги към Луната. Дори ако не я стигнеш, ще станеш звезда."

Красимир Балъков добре го е написал в еди-си-коя година в оная готина книга за гости на Слави от добрите му години. Когато Любо имитараше Бойко още като бодигард, а Виктор-удобното ни разкаваше как да си направим надуваем дюшек за морето от шишета за минерална вода...

Тогава да се стремиш към Луната сигурно е бил лукс, който само някои са се усмелявали да пожелаят. Сега не е така. Сега човек мечтае без граници. Сега повечето възприемат света като една голяма топка, на чийто "край" утре можеш да отидеш. Утре даже човек може да построи стълба към Луната...

Днес аз мечтаех да отида до Испания на гости, да прескоча до Австралия със семейството ми, да работя за година-две някъде на "Запад" и да се върна в милата ми родина. Вчера метаех за различни неща. Утре ще желая друго. И това започва да ми гризе съвестта.

Замечтавал ли си се някога? Ама истински: Представяш ли си се след пет, десет или двайсет години как изглеждаш, къде си, с кой си, какво си постигнал? Как се чувстваш тогава, там? Можеш ли да си позволиш да мечтаеш или някой, някак си, понякога ти пречи да разпериш свойте мисли. В офиса ли с в момента, или си в оная бърлога, която наричаш вкъши, но никога и своя дом, защото знаеш как отдавна си загубил топлотата на своя дом. Имаш ли някой до теб, който знае какво искаш и който ще те последва накъдето и да отидеш, или най-нежно сте си поставили окови на краката и стъпчица по стъпчица, тихомълком си купувате кашкавал "Пършевица" във Събота следобяд? Или си сам. Напълно сам.

Евентуално изплувалата картинка на твоя идеал за щастие е най-вероятно един мираж. Това е моментно състояние на твоя неистов стремеж към онова, което мислиш, че е щастие. Но щастието не е в ума. То е тук. В Сърцето.

Гризе ме защото, усещам как никога не съм имал една точна мечта. Да, да отида тук и там, да видя "свят", да усетя малко чист въздух, да тези неща всеки си ги мечтае. Кучето на съседа сигурно вече си мечтае да отиде във Венеция и нахрани някой гълъб. Но аз не съм си позволявал повече. Не искам. Tи знаеш ли какво преследваш в тоя живот и знаеш ли как ще го постигнеш? Удобно ли се чувстваш като се замисляш за това нещо? Не вярвам, че се чувстваш добре. Самата мисъл те подтиска. Мисълта за това, какво трябва да направиш, каквто трябва да спечелиш и загубиш. Какво би жертвал в името на своя блян:

Любов? Пари? Щастие? Здраве? Би ли жертвал себе си?

Затова, аз просто преставам да искам. Преставам да мисля, какво искам, преставам да мечтая за утре. Почвам да мечтая днес. Писна ми от лукса на мечтите, писна ми да си мисля, какво мога да направя и какво не, писна ми да слушам, че човекът е голям колкото и мечтите му. Не, ние сме точно толкова големи, колкото сме в Момента. А утре е животът ни е такъв, какъвто го направим Днес. И не искам тая пътеводна звезда, да ме вкарва на тривиални коловози. Искам просто нейната малка светлинка да ме топли Сега.
***
За тогава, когато сега ще бъде някога.

Follow

share

About Me

My Photo
pe6o
I can#t describe myself and even if I could, I should not.
View my complete profile
There was an error in this gadget

Twitter