pe6o's blog

4-та седмица в тази агенция и не знам дали бавно или бързо минава времето. Което е винаги хубаво, защото тези 2 крайности са показни сами по себе си за едностранието на дадено чувство, докато тези 4 седмици бяха наистина един реален професионален досег с рекламата, което бавно или бързо дава многостранни резултати: участвах със самочувствие в един аматьорски конкурс, спечелихме нови клиенти, опитвах се да давам идеи навсякъде, получих някакви похвали, запознах се с готини хора..абе много. И те първа готиното започва...
Нещото обаче, което недописва моята картинка е голямата картинка. А суровата истина е, че аз съм просто едно транзитно пухче в тази кипяща природа и ми остава още толкова време и точно когато ще съм набрал скорост, когато ще вкуса и от другите чинии (криейтивите) ще има едно голямо Довиждане. Липсва ми знанието, че мога да си изпълня цялото лято с работа и цялото сърце с готини идеи. А нали точно това е идеята на the underlying reason - прочутите lovemarks – да прокараш всичко през сърцето и да знаеш, че си дал всичко от себе си в този детайл, в този диалог, в тази картина или това послание. Знам, че Принадлежа тук, защото, както му написах на Милин преди месеци, аз живея за тези много вътрешни чувства и живея за да ги изразя. Мисля си, че с каквато и реклама да се зловим, това прокарване Трябва да ни е лежащото верую, за да изпълним сърцата на клиентите и на потребителите с нашата любов. За тези дни много съм чувал да се говори за lovemarks и много обичам 3-те основни й компонента, образуващи смисъла в съществуването й – мистерия, чувственост, интимност. И все си мисля, че при повече време тук с екипа, ще мога да прокарам тези мои 'марки' или елементи към общата ни работа и успехи...
Да, ама не, защото 2 месеца са само едно пухче. Оства ми само да се наслаждавам на момента и ако успея, и той на мен:)

Така, много емоции пак се насъбраха и не че се оплаквам ама... Първо вчера не спечелихме конкурса с идеите по долу, но се пак получихме утешителна наградка: фото кники и грамоти с печат от факултета по журналистика и масови комуникации по случай конкурса за социална реклама на име РЕкламация, която е част от фестивала дните на свободното слово дрън дрън. ТУК МОЖЕТЕ да видите всички произведения...


Аз, 'приятно учуден' като ме 'утешават':Р

Обстановката - мрачнчното подтискащо фояе на факултета зад ботаническата с 20 и кусор студенти подредили се в кръг и честно казано привидно супер незаинтересовани и една луда 'червена' мацка, няква от EURO RSG, неква агенцийка там КОНКУРЕНТ, която изтърси, че голяяяямата награда е 1 месец стаж при тях....и аз вече си представях как обявява моито име (нашето с gox) и отивам при нея и й казвам "не мерси, аз съм в Saatchi & Saatchi но мога ти взема телефона" :D :D



Първа награда все пак взе тоя горе, 2-ра година компютърни науки с адаптация на логото на mall of sofia със small souls и отдолу прибавено, че можеш да си купиш дори и приятелите. Не беше зле честно, а и пич някъв, хабер си нямаше коя е агенцията и въобще от реклама. Е такива хора ни трябват ;)

Иначе днес беше първата ми генерация на идеи за един проект, който не знам колко е зададен от клиента или е просто притурка на това, което ще им предложим, но въпреки всичко си е challenge. хах, тъй като съм супер оптимист, очаквайте супер идиотска реклама за паста за зъби :Д

Та това бяха продуктите на една много стойностна идея и нулева графична компетентност, в което лично мисля все пак, че се крие чара на поредицата. Мале мале. Нема си ги анализирам, че нема смисъл. То си е за всеки поотделно:)
Реките


Пън, който беше изложен и който публикувах по-надолу и за който, въпреки резултатите, получих готини отзиви


Пън, който не беше изложен!


За огрев...


Лека нощ:)

Ин сърч оф фъни рекламки, попаднах на това проникновение:)



Другата седмица се местя при криейтив отдела. Принципно нямам търпение, но и тук при акаунтите ми харесва. Особено това, че в момента съм на работа... Нали, Ин дъ сърч оф инспиреишън. Вижте и новата публикация на Kevin Roberts за престоя, впечатленията и мистерията около Българите. Имах, както написах, уникалната чест да се запозная с него (което деяние едностранно остава само в моето съзнание) и на живо да усетя магията на един уникален човек. А, и стискайте палци довечера да спечелим първо място на конкурса:)

ненененеенне не мога :Д :Д :Д Енджой!!!




Много искам да си я анализирам, но красотата на спот-а е точно в ненужието от думи в самата и за самата реклама. точно 2 реплики, 2 реакции и 30 секунди са достатъчни на еди-си-коя агенция да покаже/иронизира/драматизира антиподите на този свят. На мъжете ни остава само да се счупим от смях, разбирайки какво е единственото нещо което може да ни докара да подскачаме като жените... хаха не мога, глейте го пак:)

Пак преди си легна, реших просто ей така за себе си, не че имам последователи (хаха) да си сложа първото рекламно произведение, с което ще участвам на конкурс за социална реклама. Идеята дойде наскоро, но благодарение на Gox, които след 2-у седмични мъки да намерим начин да заснемем една друга идея даде насоката за природата и след това се американизира в вирджиния бийч, пу! Та аз сам тук. но с помоща на сачи снимков датабейс и съвети на copywriter-a Радо, ще се опитам с тази 1 от 4 общо снимки да ви предизвикам ако не емоционално, то поне асоциативно:)