pe6o's blog

"Цели се винаги към Луната. Дори ако не я стигнеш, ще станеш звезда."

Красимир Балъков добре го е написал в еди-си-коя година в оная готина книга за гости на Слави от добрите му години. Когато Любо имитараше Бойко още като бодигард, а Виктор-удобното ни разкаваше как да си направим надуваем дюшек за морето от шишета за минерална вода...

Тогава да се стремиш към Луната сигурно е бил лукс, който само някои са се усмелявали да пожелаят. Сега не е така. Сега човек мечтае без граници. Сега повечето възприемат света като една голяма топка, на чийто "край" утре можеш да отидеш. Утре даже човек може да построи стълба към Луната...

Днес аз мечтаех да отида до Испания на гости, да прескоча до Австралия със семейството ми, да работя за година-две някъде на "Запад" и да се върна в милата ми родина. Вчера метаех за различни неща. Утре ще желая друго. И това започва да ми гризе съвестта.

Замечтавал ли си се някога? Ама истински: Представяш ли си се след пет, десет или двайсет години как изглеждаш, къде си, с кой си, какво си постигнал? Как се чувстваш тогава, там? Можеш ли да си позволиш да мечтаеш или някой, някак си, понякога ти пречи да разпериш свойте мисли. В офиса ли с в момента, или си в оная бърлога, която наричаш вкъши, но никога и своя дом, защото знаеш как отдавна си загубил топлотата на своя дом. Имаш ли някой до теб, който знае какво искаш и който ще те последва накъдето и да отидеш, или най-нежно сте си поставили окови на краката и стъпчица по стъпчица, тихомълком си купувате кашкавал "Пършевица" във Събота следобяд? Или си сам. Напълно сам.

Евентуално изплувалата картинка на твоя идеал за щастие е най-вероятно един мираж. Това е моментно състояние на твоя неистов стремеж към онова, което мислиш, че е щастие. Но щастието не е в ума. То е тук. В Сърцето.

Гризе ме защото, усещам как никога не съм имал една точна мечта. Да, да отида тук и там, да видя "свят", да усетя малко чист въздух, да тези неща всеки си ги мечтае. Кучето на съседа сигурно вече си мечтае да отиде във Венеция и нахрани някой гълъб. Но аз не съм си позволявал повече. Не искам. Tи знаеш ли какво преследваш в тоя живот и знаеш ли как ще го постигнеш? Удобно ли се чувстваш като се замисляш за това нещо? Не вярвам, че се чувстваш добре. Самата мисъл те подтиска. Мисълта за това, какво трябва да направиш, каквто трябва да спечелиш и загубиш. Какво би жертвал в името на своя блян:

Любов? Пари? Щастие? Здраве? Би ли жертвал себе си?

Затова, аз просто преставам да искам. Преставам да мисля, какво искам, преставам да мечтая за утре. Почвам да мечтая днес. Писна ми от лукса на мечтите, писна ми да си мисля, какво мога да направя и какво не, писна ми да слушам, че човекът е голям колкото и мечтите му. Не, ние сме точно толкова големи, колкото сме в Момента. А утре е животът ни е такъв, какъвто го направим Днес. И не искам тая пътеводна звезда, да ме вкарва на тривиални коловози. Искам просто нейната малка светлинка да ме топли Сега.
***
За тогава, когато сега ще бъде някога.